Седемте смъртни гряха и тяхното истинско значение

Мнозина познават седемте смъртни гряха благодарение на изкуството: Данте ги описва подробно в „Божествена комедия“, а Йероним Бош и Питер Брьогел ги изобразяват в своите картини и гравюри. Но знаеш ли, че в Библията няма нито списък на тези грехове, нито определението им като смъртни? Откъде тогава произлизат? Нека разберем.

Смъртните грехове в Библията.

В Библията има само загатвания за смъртните грехове. В Книгата на Притчите Соломонови са изброени седем „мерзости“: „надменни очи, лъжлив език и ръце, които проливат невинна кръв, сърце, което крои зли замисли, нозе, които бързо тичат към злодейство, лъжесвидетел, който говори лъжи, и онзи, който сее раздор между братя“ (Притч. 6:16–19).


В Посланието до галатяните апостол Павел изброява много повече грехове: „Делата на плътта са явни; те са: прелюбодейство, блудство, нечистота, разпуснатост, идолослужение, магьосничество, вражди, разпри, ревности, гняв, свади, разцепления, ереси, омрази, убийства, пиянства, безчинства и други подобни. Предупреждавам ви, както и преди съм ви предупреждавал, че които вършат такива неща, няма да наследят Божието царство“ (Гал. 5:19–21).


Забележи, че названието „дела на плътта“ подчертава значението на духовното развитие, защото именно то води човека към Божието царство. Но и тук все още не виждаме ясно оформена представа за седемте смъртни гряха.


Следователно греховете, описани в Библията, се различават от познатия ни списък. Тук няма да откриеш нито похотта, нито гордостта, нито дори чревоугодието. Въпреки това в текста на Свещеното писание вече се съдържа намек за обособяването на „особени“ грехове, затова е закономерно, че по-късно християнските мислители развиват тази тема.

Кой е създал концепцията за седемте смъртни гряха?

Концепцията за смъртните грехове е описана за първи път от Евагрий Понтийски, християнски мислител от IV век. В съчинението „За осемте смъртни помисъла към Анатолий“ той посочва осем страсти, които пречат на духовното израстване на човека: чревоугодие, блуд, сребролюбие, печал, гняв, униние, тщеславие и гордост.


Мислителят смятал, че тези смъртни страсти са естествени за човека и не зависят изцяло от неговата воля, но с тях трябва да се води борба, за да не се стигне до нравствено падение.


Според Евагрий чревоугодието отклонява монасите от строгото въздържание в храненето и ги води до безполезни мечтания. А тези мечтания им пречат да се занимават с подвижничество – християнски упражнения за духовно пречистване. Блудът, както можеш да се досетиш, също пречи на монасите, защото ги подтиква да нарушат обета за въздържание.


Сребролюбието води монасите към глад, болести и други неприятности. Печалта съпътства размислите за живота преди монашеството, затова и това чувство се смята за крайно нежелателно. Гневът „ожесточава душата“, а унинието не позволява човек да се занимава с полезни дела.


Тщеславието, според Евагрий, води към останалите грехове, а гордостта кара човека да се отвърне от Бога.


Както виждаш, всички осем порочни помисъла, които философът откроява, са свързани с монашеския живот. И макар да не е писал за всички християни, концепцията за осемте гряха се утвърждава в християнската среда и по-късно е развита от други мислители. През VI век папа Григорий I Велики преработва списъка на Евагрий.Той обединява печалта с унинието, а тщеславието с гордостта, като същевременно добавя към списъка завистта. Така се оформя канонът, според който смъртните грехове стават седем.


Християнският богослов Тома Аквински подкрепя концепцията на Григорий I Велики и описва тези грехове в труда си „Сума на теологията“ като главни грехове, тоест такива, които водят до всички останали.


Оказва се, че седемте смъртни гряха не се появяват веднага в християнството, а преминават през няколко преобразувания, преди да станат известни на широк кръг хора.

Смъртните грехове в католицизма.

В Катехизиса на Католическата църква са посочени два вида грехове: всекидневни (обикновени) и смъртни. Бог прощава на онези, които извършват всекидневни грехове, защото те не водят до пълна загуба на Неговата любов. Те само „я оскърбяват и нараняват“, но ако грешникът искрено се разкае, тази любов се възстановява.


При смъртните грехове обаче положението е по-сложно. В Катехизиса се казва следното:


„Смъртен грях е този, който засяга тежка материя и освен това е извършен с пълно съзнание и с пълно съгласие.“


Под „тежка материя“ се разбира нарушаването на заповедите, посочени в Евангелието според Марк: „не прелюбодействай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, не онеправдавай, почитай баща си и майка си“.


Освен това смъртният грях е съзнателен и свободен избор на човека. Следователно човек трябва да разбира, че грехът преминава от категорията на „всекидневните“ към „смъртните“, когато действията му противоречат на Божия закон.


Както виждаш, това не са същите грехове, които описва Григорий I. Причината е, че в Катехизиса изобщо няма конкретен списък на греховните деяния. Той трябва да бъде универсален за всички католици по света. Затова „смъртните“ грехове не могат да бъдат ограничени само до седемте, описани от папа Григорий I.


Въпреки това именно този списък, а не абстрактното определение от Катехизиса, се е утвърдил в културата. Достатъчно е да си припомним Данте Алигиери и неговата Божествена комедия. Втората част – „Чистилище“ – е посветена именно на седемте порока.


В католически базилики, например Нотр-Дам дьо Фурвиер, могат да се видят мозайки, изобразяващи смъртните грехове. Те са, по ред:


гордост, алчност, гняв, завист, похот, чревоугодие и леност.

Какво казва православието за смъртните грехове?

Под смъртни грехове православните разбират непростими пороци. Православната църква, подобно на Католическата, поставя акцент върху съзнателния характер на тези грехове. Игнатий Брянчанинов пише:


„Ако някой умре в смъртен грях, без да е успял да се покае за него, душата му отива в ада. За нея няма никаква надежда за спасение.“


Следователно всеки грях, който е изкупен и простен, престава да бъде смъртен.


В Катехизиса на Православната кафолична източна църква за най-тежки се считат всички грехове, които нарушават Десетте Божии заповеди, изложени още в Стария завет.


Излиза, че и тук няма официално приемане на концепцията за седемте смъртни гряха. Но също както при католиците, в православието съществува учение за човешките пороци, като те се наброяват не седем, а осем.

В православието също е известна „осмицата“ от грехове на Евагрий Понтийски. Православният светец Нил Сорскипише, че е важно да се спазва пост, за да не се изпада в чревоугодие, и да се прогонват мислите, които водят към блуд.


Според него сребролюбието води до привързаност към светските неща и разрушава духовните връзки. Гневът кара човека да се отвърне от милосърдието и от Бога. Печалта води до отчаяние, а унинието – до неблагодарност и хулене, тоест до богохулство и ругатни. Тщеславието подтиква към угодничене пред хората вместо към служение на Бога, а гордостта пречи на смирението пред Него.


По-късно, през XIX век, Игнатий Брянчанинов подробно описва всеки от тези грехове и дори разширява тяхното тълкуване. Например под чревоугодие той разбира не само преяждането, но и пиянството, а под блуд – не само развратните действия, но дори и сквернословието. Забележи, че в православието няма и никога не е имало разделение на „монашески“ и „светски“ грехове, както е било в католицизма. „Осмицата“ от страсти в тази традиция е обща за всички. Тази идея произтича от православното разбиране за човешката природа и духовната борба. Всички хора, независимо от общественото си положение или религиозен статус, трябва да се стремят към спасение на душата и постигане на святост.


Така идеята за осемте порока в Източната църква се оказва по-универсална. Православните смятат, че всеки грях води към по-голям грях, затова няма необходимост да се обособява отделен списък.


Както виждаш, смъртните грехове са важна част от християнското учение. И макар в Библията и в официалните църковни документи да няма утвърден конкретен списък, концепцията за седемте гряха се разпространява както в религиозните среди, така и в светската култура.


Художници и скулптори създават техни персонификации, Курт Вайл написва музика за едноименен балет, а самите грехове дори се превръщат в герои на аниме произведения.

А сега вече знаеш как се е развивала тази концепция:

1. Смъртните грехове не са описани в Библията. За първи път осемте порока са описани от християнския философ Евагрий Понтийски. Първоначално този списък е съставен за монасите, но по-късно папа Григорий I, а след него и Тома Аквински, създават концепция, предназначена за миряните. В нея греховете остават само седем.
2. И в католичестве, и в православии грехам противопоставлено ровно такое же количество добродетелей: в католицизме выделяют 7, а в православии — 8. В обоих случаях добродетели помогают в борьбе со смертными грехами.
3. И в католицизма, и в православието на греховете са противопоставени съответно същият брой добродетели: в католицизма те са 7, а в православието – 8. И в двата случая добродетелите помагат в борбата със смъртните грехове.