Арчил Гомиашвили

Арчил Гомиашвили — Вечен Герой

Арчил Гомиашвили е роден на 23 март 1926 година в Грузия, в град  Чиатура. От 1940 г. до 1942 г. учил в Тбилиския художествен техникум към Художествената академия. Увлечението по театъра отвело Гомиашвили в Школата-студио към МХАТ,  където той учи няколко години. След един скандал със сбиване на 7 ноември 1948 година в ресторанта на хотел „Национал“ с някакъв младеж, ухажващ популярната актриса Людмила Целиковска, начинаещият актьор едва не бил съден, напуснал Москва и се върнал в Грузия. В Тбилиси е приет в трупата на Академическия театър „Марджанишвили“.Две години той играл в масовката.

филм “12 стулев” 1971, роль Остап Бендер

Парите изобщо не му стигали и се налагало да работи допълнително. През 1953 година актьорът постъпил в партията, а през 1958 година заминал в Поти  и работил там първо в театър „Г.Эристави“, а после в Руския театър „А. Грибоедов“. Едновременно с това снимал в киното, роли имало достатъчно, но те не донесли известност на Арчил.

По това време актьорът бил почти на 40 години. Той успял да се ожени, родили му се двама сина. (бел. на ред. – съпруга Лиана Георгиевна-актриса, син Зураб-инженер, син Михаил-актьор, работил с баща си в „Златният Остап“).

Първата роля на АрчилГомиашвили в киното е на Манташеров през 1957 година в историко-революционния приключенски филм «Лично известен». Това е първият филм от кинотрилогията («Лично известен», „Извънредно поръчение“, „Последният подвиг на Камо“) за революционера-болшевик С. А. Тер-Петросян, известен като Камо. През 1961 година актьорът изиграва ролята на Ерошка в мелодрамата „Казаци“ по едноименната повест на Лев Толстой. През 1965 година започнали и снимките му във втората част на трилогията за Камо и в музикалната комедия „Сега са други времена“ по едноименната пиеса на А.Цагарели. Актьорът държи много на ролята си в тази комедия, смятайки я за едно от най-добрите си изпълнения. Радвал се и на съвместното сътрудничество на снимачната площадка с режисьора Михаил Чиаурели.

филм “Мимино” 1977, роль Нукзар Папишвили

Прославил се из целия съюз през 1971 година, когато изпълнил ролята на Остап Бендер в комедията на Леонид Гайдай– екранизация по едноименния роман на Илф и Петров.
Виждайки пробите на актьора, в „Госкино“ се възмутили: -Защо Бендер е грузинец?

-Нали баща му е турски поданик. Защо майка му да не е грузинка? – реагирал Гайдай.

В крайна сметка Гомиашвили бил утвърден за ролята. Интересно е, че по време на снимките той бил на 44 години, а според текста героят му Бендер — на 28. Но това не притеснило нито актьора, нито режисьора. „Ами аз и сега не изглеждам на 75, нали? – казвал актьорът в края на живота си. – А по онова време пращях от сила! Чувствах се млад, още повече, че малко преди„Дванайсетте стола“ се ожених за момиче, по-младо от мен с 24 години. (СъпругаТатянаФьодоровна-балерина, дъщеря Нина(1972)-актриса, галеристка; дъщеря Екатерина (1978)-дизайнер).

филм “Государственная граница. Год сорок первый” 1986, роль Сталин

След показването на филма на екран, Гомиашвили станал не просто знаменит, а звезда на киното. Той попаднал в десятката на най-добрите актьори на съветското кино и бил поканен на прием в Министерския съвет на СССР. Заедно с думите на благодарност му било предоставено и луксозно жилище в Москва. Това бил бившият апартамент на дъщерята на Сталин – Светлана Алилуева в известния „дом на крайбрежната улица“.

Арчил Гомиашвили кандидатствал и за други звездни роли в известни киноленти. Но въпреки множеството му романи с известни жени, въпреки покупката на един от първите „Мерцедеси“ в Москва (по думите на Гомиашвили в тези години той бил единственият притежател на такава кола, по-късно с такава се сдобили синът на Щьолоков, шахматният шампион Анатолий Карпови малко по-късно и Владимир Висоцки) и репутацията му на един от главните плейбои на столицата, нищо не се получавало с новите роли – сякаш съдбата нарочно не му давала звездни роли.

През 1973 година АрчилГомиашвили станал актьор от Московския театър на Ленинския комсомол, а от 1980 до 1988 година работил в Московския драматичен театър „Пушкин“.

На 62 години, когато мнозина са вече пенсионери, Арчил Гомиашвили заявил: „Да вървят всички по дяволите с тези преструвки. Изиграх си своето. И в киното, и в живота“ – и напуснал столичния театър, започвайки собствен бизнес. Духът на някога изиграния Остап Бендер незримо витаел над побелелите коси на известния актьор.

През последните години Арчил Михайлович боледувал много. През 2004 година в САЩ при операция му отстранили повече от 40 възли на лимфата в белите дробове. Но той с присъщия си хумор емоционално разказвал при връщането си: „След 16 часа ме изгониха от реанимацията, а след два дни – от болницата! Вече даже забравих, че нещо се случило, ей Богу!“. Охотно давал интервюта и правел планове. Той за малко не доживял своята 80-годишнина. Обичал живота. Веднъж  Гомиашвили разказал: „Когато бях на 16 години, пътувах във влака и през нощта сънувах сън: аз видях своята съдба, всичко, което ще ми се случи – с подробности и в детайли. Цял живот аз следвах тази програма. Знаех: след една година ще постигна това, след две години – другото. Но, знаейки какво следва, аз ускорявах събитията. Отдавах се напълно: аз обичах много, бях неуморим, никога не спирах…“

Оставить комментарий