АНДРЕЙ КРИСТОВ

АНДРЕЙ КРИСТОВ

Бизнесмен. Председател на Балканско Атонско Сдружение. Член на Съюза на Ветераните на Русия. Женен, с три сина и внук.

Интервю: Евгения Стайловска-Селина (екслузивно за списание ГОСТ)

Е.С: През 1994 година пристигате в България. Защо избрахте да дойдете точно тук?

А.К: Не съм я избирал. Бог вместо мен направи този избор. Но това е интересен въпрос, който ми задават много хора, включително и мои бивши колеги. Те също останаха учудени как избрах точно България, след като преди това близо пет години работих и живях в Германия, в Берлин. Всичко стана много просто. За да осигурявам семейството си, аз се занимавах с бизнес. Нуждаех се от официално ниво, но осъзнавах, че без да имам някаква власт, не мога да го постигна. Един ден отидох в Департамента по външноикономически връзки на гр. Черновци и там срещнах един бивш колега, който работеше като икономист. Той ми каза: “Андрей, тук идва един българин, искаш ли да идем с него в България и да видим дали е истина това, което той ни разправя за тази страна“. Тогава в Украйна цареше пълен идиотизъм, по-малко отколкото сега, но пълен. Имаше “купони”, беше невъзможно да се работи с банките. Тогава пристигнахме с въпросния човек в България. Естествено, всичко, което той ни беше разказвал в Черновци, се оказа невярно, но мен ме заинтригува организацията на тази страна. България живееше едва в петата си година след “тихата“ революция от 1989 година. И за онзи момент тук имаше абсолютна финансова свобода. Точно затова ми хареса тази страна. И така се задържах в нея. А когато придобих Света Гора Атон, която се намира на 400 километра от София, тогава осъзнах, че изборът ми по отношение на страната за мен и семейството ми е бил спуснат от Бог.

с Негово Блаженство Онуфрий Митрополит Киевски и на цяла Украйна

Е.С: Има ли перспектива да се живее в България? Хората я напускат.

А.К: Сега мисля, че има перспектива. Защо така смятам – това е много обширен въпрос, трябва добре да се разбере какво е ставало тук през последните 29 години. Докъде е стигнала страната и какво би могло да се случи в бъдеще. Неотдавна прочетох статията на един шведски анализатор, където той пише за Балканите, включително и за България, а именно, че има вероятност да настъпи икономически растеж след 2020 година, ако светът се балансира. Вие казвате, че хората напускат страната си. Аз пък познавам такива, които са я напуснали преди 10 – 15 години и сега се връщат. Те са поживяли известно време в условията на западния капитализъм, спечелили са си авторитет, пари, получили са знания и се връщат, за да управляват същите онези западни компании, със същите онези заплати, но се чувстват доста по-спокойно и уверено тук, в България, отколкото там, на запад. От този калибър хора познавам поне десетима.

с Негово Святейшество Неофит Патриарх Български

Е.С: В света сега има много проблеми в областта на икономиката, политиката и религията. Може би това се дължи на факта, че избираме неподходящите управници?

А.К: Безспорно сега животът е доста труден. Преди всичко трябва да се има предвид, че доста хора се намират в заблуждение. На тях им е доста трудно. Тях ги мързи да открият за себе си Библията и да я прочетат. Смятам това за един от основните проблеми на съвременността. Хората ги мързи не само да работят, но и да мислят. Отвори Библията, пък я прочети. След това я прочети още веднъж, но с молив в ръка. И всичко ще ти стане ясно и разбираемо. Например, в Стария завет – Моисей повежда хората към Обетованата Земя. Много от тях се обръщали към него със своите проблеми. Там Иотор казал на Моисей, първо, че Моисей е длъжен да слуша Бога (забележете, че въпросът с вярата въобще не стои тук). Какво значи да слушаш Бога? Да слушаш Бога е да общуваш с Бога в молитва, това са Патриарсите и Божиите Помазаници. Второ – длъжен си да учиш народа на Божия Закон, трето – да посочваш на народа пътя. И четвърто – длъжен си да казваш на народа, какво да прави на този път. Това е всичко. Такива трябва да са качествата на първенците – на държавите, на поместните църкви и на най-големите организации. По този тертип Моисей си е избрал помощниците – командирите на различните армии, състоящи се от различен брой души – сто, десет и хиляда. Те следвало да притежават следните качества, които също били четири. Първо – да имат страх Божий. Страхът Божий е всичко, днес никой не го притежава, в никой политик не съм го видял. Загубили са го и политиците и бизнесмените и ръководените от тях хора. На второ място – трябва да е способен. Това е Библията, Старият завет – преди хиляди години! Шофьорът трябва да може да управлява автомобила, министърът – да познава из основи своето министерство. Третото качество – да е ПРАВДИВ. Замислям се над въпроса – какво се е променило в света? Но освен технологиите, нищо. И четвъртото качество – ДА НЕНАВИЖДА КОРИСТТА! Ти не бива да си корумпиран, нито пък да се бориш с корупцията. Не. Трябва в душата си да мразиш користта. Назовете ми един политик, който да притежава тези качества. Посочете ми един министър, имащ подобни добродетели. Замислете се малко и сами ще намерите отговор на въпроса, кого и как да изберете.

с чудотворната Светогорска Богородична икона “Достойно Есть” (нейно точно копие), дарение на главния катедрален храм на Българската Православна Църква “ Св.Александър Невски “

Е.С: Има ли щастие в парите и в какво се състои то?

А.К: Днес има много определения на щастието. “Сутрин ходи с радост на работа, а вечер се прибирай с радост вкъщи.“ – това е едно от тях, което много харесвам. Църковното определение за щастието е Божията радост, да си непрекъснато в общение с Бога. В парите като разменна единица няма щастие. Но става въпрос за друго – безпаричният не може да стане благотворител. Зависи как човек се отнася към парите. За него това е средство за производство или за натрупване. Той си купува часовник Hublot и не иска Vacheron Constantin за един милион или пък Patek Philippe. Купува си Mercedes, не иска Bentley. Купува си лодка, а не яхта, защото лодката му е напълно достатъчна. Напомня на комунистическата система. Социализмът е от всекиго според способностите и всекиму според труда. Докато комунизмът – от всекиго според способностите и всекиму според потребностите. Въпросът е кой определя тези потребности и кой способностите? Способностите могат да бъдат определени от началника, ами потребностите? Това е само в сферата на духовността. Самоконтролът на своите потребности може да определя само човекът, ако той е духовен. Какво значи “духовен“ – това значи, че не притежава никаква свобода, защото Бог не ни е дал никаква свобода освен правото на свободен избор, който се изразява единствено в това – или да следва Бога, или дявола. И точка. Повече няма никаква свобода. С други думи е важно какви постъпки имаш. Съобразно Библията или въпреки указанията на Библията. Разбира се, че гладен човек няма да чете Библията, защото той ще се интересува от това как да се нахрани. Затова трябва да бъдеш силно духовен човек, за да идеш в някоя пещера, да не ядеш и да не пиеш нищо, а да разсъждаваш само за Бога. Но засега такива хора на планетата Земя не познавам, дай Боже да ги има някъде. Но мога да Ви кажа честно, че ако остана без пари, ще мисля за тях само, за да имам минимално количество, достатъчно ми да се храня аз и моето семейство и не само… За съжаление физическият свят така е устроен.

със съпругата си Лилия Кристова

Е.С:Кой недостатък най-лесно прощавате на хората?

А.К: Аз им прощавам всички недостатъци.

с Негово Светейшество архиепископ на Печ, митрополит на Белград и Карловац и Патриарх Сръбски Ириней

Е.С: А какво най-много мразите в човека?

А.К: Лъжата. Не лъжата като цяло, тъй като тя може да бъде продиктувана понякога от обстоятелствата или поради невъзможност. А явната лъжа, когато човек нарочно иска да те излъже. Мен именно това много силно ме напряга и в бизнеса и в живота.

Чудотворната икона на Св.Николай Чудотворец, дарение за Св.Николското Подворие в София

Е.С: Какви качества цените в хората?

А.К: Преди всичко вярата в Бога. Ще Ви разкажа един случай. Български игумен, от манастир, който се намира в близост до София, ми сподели: “Андрей, аз помагам, при мен идват даже цигани, бедни дечица, давам им работа. Те работят, а после нещо дребно откраднат или не си довършат работата и избягат. Какво да правя? Как да проверявам, що за хора са?“ Казвам му: “Игумене, извинявай, но нещата са много прости. Тези, които са откраднали нещо, присъствали ли са на Литургия? Плакали ли са пред иконите? Причастявали ли са се?“ Духовникът се замисли и си тръгна. Трябва да си бил на служба с човека, за да му се довериш или не след това. Без проблем бих работил с будист, мюсюлманин или с юдеин, ако човекът се придържа към своите канонични норми. Всяка канонична вяра е семейство, коректност и отношение към собствения живот и към този на заобикалящите го. Това се вижда веднага. Затова казвам – вярата в Бога. Разбира се, че с християните, с православните ми е по-лесно да намирам общ език. Не бива да се забравя, че шансът за спасение на православните е вярата в Христа и в Неговата Църква, кръщението, покаянието, приемането на причастие, молитвата. Останалите хора от другите вери, за да се спасят, трябва през целия си живот да изпълняват от А до Я правилата на своята канонична вяра, което е много сложно. Според мен е почти невъзможно и за слабия и за силния човек. Бог Отец ни изпрати Своя Син, с разбирането, че колкото повече напредва цивилизацията, толкова повече се увеличават изкушенията и греховете и толкова по-трудно ще става на човека да устои пред тях. Затова с изпращането на Спасителя, Той е улеснил пътя ни към Рая по пътя на вярата в Христа и на Покаянието. Митрополит Иларион Волоколамски веднъж в годината се моли за връщане в Православното Християнство. Веднъж в годината той връща разколниците и сектантите в Православието и води една специална служба. Какво представлява вярата в Бога? Това е съвестта. Ако човек има съвест – значи той вярва. Той дори може да не знае, че вярва, но той си вярва.

 

 

с режисьор и сценарист Никита Михалков

Е.С: Имате ли мечта?

Разбира се. Няма православен човек, който да няма мечта. Отдавна съм я определил. Мечтая си за адвокат при моя съд пред Господа да бъде Богородица. Един атонски старец веднъж ми каза, това беше точно, когато получавах първия си църковен орден на името на свети Серафим Саровски и бях отишъл на Атон, бях един такъв въодушевен и радостен, горд и хвалещ се. Та той ме извика в своята килия и ми каза: Андрей, какво се радваш? Представи си само, че сега на твоя съд освен обвинителя бяс ще застане и свети Серафим Саровски. Той ще ти каже: А ти какво направи? Дори и след като ти връчиха ордена, носещ моето име, ти посмя да грешиш, така ли? В този момент аз се замислих. Затова, като вярващ човек, това е моята голяма заветна мечта, Богородица да бъде мой адвокат. Защото всичко останало на тази земя е изпълнимо.

Е.С: Човекът има ли си предназначение?

А.К: Разбира се, в противен случай какъв би бил смисълът от човечеството? Сега можем да се върнем до три часа от сътворението на света. Иначе за какво биха били нужни на Бога Отец Адам и Ева и т. н. Слушах богословската версия, че броят на човешките души, които попаднат в Рая, трябва да е равен на броя на онези паднали ангели, които дяволът е прелъгал на своя страна. Но първото и основно предназначение на човека, записано в Библията – плодете се и се множете, е безспорно. Затова с течение на хилядолетия бездетните семейства са се смятали за наказани от Бога. Но ние знаем какво Господ дава на Сара, когато е на 90 години, дори когато Авраам разговарял с Бога (в онези времена Бог сам се явявал на хората, особено на пророците), та Авраам се усъмнил и казал, че тя вече не може нищо по женски, какво дете въобще? Но Бог отговорил: Ще бъде така, както казвам – и дал дете на 90-годишна възраст. След това Господ как го изпитал? “Та иди… и принеси го там във всеизгаряне“ сина си за Мен. Моментите в Стария завет са много интересни. Просто трябва да се четат и да се размишлява над тях. Човек е създаден по Божий образ и подобие. Както триединият Господ, Светата Троица. Какво представлява Светата Троица в човека – това са духът, душата и тялото. Докато сме тук на Земята, действа повече тялото. По време на сън, както твърди науката, действа и духът – това е подсъзнанието и съзнанието – душата и сърцето. Поговорката много красноречиво звучи в това отношение – “Издъхна“, т. е. край, докато “предаде душата си на Бога“ – душата все още може да се върне, т. е. настъпила е клинична смърт – ако Бог реши да върне душата в тялото на човека, разбира се. Ако аз съм триедин, трябва да контролирам своите мисли и чувства, да се стремя към равновесие и спокойствие на душата си, за която най-важното предназначение е да попадне в Рая. Но, подчинявайки се на дадените физически закони, в този живот трябва да поддържаме своето тяло в онова състояние, в което да можем да се молим и да правим поклони. Ето какво е предназначението на човека. И когато живееш с Бога, молиш се и водиш Богоугоден начин на живот, всичко останало ще ти се придаде. Когато се запиташ: “Къде е моето семейство?“, “Защо то живее зле?“, “Какво направих, не както трябва?“ – човек се замисля и всичко започва да се нарежда. Затова предназначението на човека в този живот, изхождайки от дълбоката ми вяра, това е упорит труд, за да успее Душата на човека да отиде в Рая. Моят духовник, старецът Алексий, казва следното на новите монаси, които довежда в килията: “От тази килия директно в Рая“ – с други думи, връщането в света вече е невъзможно. Задачата на човека е да отиде в Рая. По какъв начин и как, това вече си е избор на самия човек. Това е ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО на индивида, дадено му от Бога, срещу което лукавият се бори с човека.

с Генерал-Полковник ВДВ Владимир Шаманов

Е.С: Когато се срещнете с Бога, какво ще Му кажете?

А.К: Нищо. Аз много силно вярвам и се надявам, че Той ще ми каже малко неща. Надявам се, че добрите ми дела ще натежат повече от греховете ми. Трябва да говорят онези роднини, които останат на тази тленна земя, защото само те ще могат чрез думите на молитвата да ходатайстват пред Бога за моята душа. Каквото и да казвам на Бога Отец няма смисъл. Той знае всичко.

www.afon-balkani.org

 

Оставить комментарий