Алек Топов

Д-р Топов е получил медицинското си образование през 1995 г. в Медицински университет, гр. София. От 2002 г. има специалнот по офталмология. През 2000 година е специализирал в Германия. От 1996 до 2002 е работил в очна клиника при Университетска болница “Александровска”. В екипът на Токуда Болница София работи от 2008 година, а от 24 април 2012 г. заема длъжност завеждащ отделението по офталмология. Карал е допълнителни квалификационни курсове в областта на хирургичното лечение на катаракта и глаукома и рефракционна лазерна хирургия. Научните интереси на доктор Топов са в сферата на микрохиргията на око. Д-р Топов е един от най-добрите ученици на акад. проф. д-р Православа Гугучкова, д.м.н.

Защо офталмология?

Има две основни причини, поради които се занимавам с офталмология. Едната е, че първата ми среща с медицината беше, когато оперираха майка ми от отлепване на ретината.Тогава аз бях ученик в първи клас и реално видях какъв феноменален резултат имаше след тази операция. Професор Константинов, един прекрасен хирург, извърши операции на двете й очи. Сега тя е на 72 години и до момента е абсолютно зряща, завършила е своята трудова кариера, все още може да чете, да гледа телевизия, да се радва на всички тези блага. Това беше една от първите причини, която през годините подсъзнателно ме насочваше към офталмологията.

След като започнах да уча медицина, от дисциплините, които изучавахме тогава, Очните болести бе една от малкото специалности, в които има много голям дял хирургия, но ако човек не става за хирург, то може да се развива в консервативната офталмология. Не е нужно да бъдеш перфектен хирург, за да бъдеш перфектен очен лекар. Аз познавам страшно много очни лекари, които изключително добре вършат своята работа, но не са хирурзи. И затова казвам, че това е една от специалностите, в които имаш изключително голямо поле за изява — дали ще бъдеш хирург или ще се занимаваш с консервативна офталмология, имаш избор. За разлика от това например, ако специализираш хирургия или вътрешни болести — при едното ще се занимаваш само с вътрешни болести, без хирургия, а при хирургията — само с хирургия. Това беше втората причина, поради която настоявах да се занимавам с очни болести.

Ако се върнете в началото, щяхте ли отново да изберете офталмология?

Абсолютно, сега вече много по-бързо. Защото знам, че мога да върша това нещо. Както има добри очни лекари, добри икономисти, добри финансисти, има и лоши. Никой не знае какво ще стане, когато започва.

Какво е най-новото в офталмологията и има ли в България възможност за съвременно лечение?

С голямо удоволствие мога да кажа, че в България офталмологията е една от дисциплините, в които разполагаме с абсолютно всички последни световни тенденции, апарати, техники, всичко. Както е и в нашата болница, мога да дам пример: най-съвременното лечение на катаракта е с фемтосекунден лазер, с който половината от операцията се извърша абсолютно автоматизирано, което дава възможност на лекаря да оперира много по-сигурно. Операцията за катаракта се състои от 6 основни стъпки, като първите три от тях са изключително трудни и важни. Когато те се извършат от тази машина-робот, рискът от усложнения както по време, така и след операцията се намалява.

Има един робот за ендоскопска хирургия – Да Винчи. Тази година и ние в болница Токуда ще се сдобием с такъв апарат, който ще се ползва от отделението по Акушерство и Гинекология и по Урология. Преди време, след една такава тежка операция, като например премахване на простатата или гинекологични операции, пациентите 10 дни трудно се движеха, трудно ставаха от леглото и възстановяването им беше много бавно. Докато с този апарат още на втория ден те се раздвижват, а на третия ден ги пускаме вкъщи и всичко е наред. В офталмологията е по същия начин — стремим се да намалим риска от операцията и да повишим качеството на самата интервенция – идеята на всички тези апарати е именно това.

А фемтосекундният лазер само за катаракта ли се ползва ?

Не е само за катаракта, този апарат ни дава изключително много възможности и в рефрактивната хирургия — за премахване на диоптри, като самата процедура се казва фемтолейзик. Това е най-съвременният подход. Едно време работехме с механичен кератон, с който се отнема най-горния слой, около 100 микрона (0.1 от милиметра) ламбо, представете си колко тънко и колко точно трябва да стане.И ако пациента мръдне, ламбото може да се откъсне или да стане с неправилна форма, след което зрението му не е добро.Това няма как да го предвидим. Докато с фемтосекундния лазер се избягват всички тези проблеми. Дори и ламбото да не стане съвсем равно в някоя равнина, ние виждаме това на микроскопа, спираме процедурата и след един месец, без да има никаква опасност за окото, процедурата може бъде повторена.

Ние в болница Токуда се занимаваме с рефрактивна хирургия от 9 години, като от 3 години не използваме микрокератон, а оперираме само с лазер. По света има огромна дискусия относно използването на микрокератон, дори има държави като Япония, в които е забранен.

Има млади хора, които искат да сменят цвета на очите си. Какво бихте им казали?

Аз смятам, че такава операция е престъпление, ако няма медицински показания. Това е една силиконова люспа, която се поставя върху ириса. Има страшно много пациенти по света, които се подлагат на тази процедура и след това настъпват невероятни усложнения — дори съм преглеждал такъв пациент, който бе започнал да прави възпаления. Лично според мен това не трябва да се прави. То е изключително лесно като манипулация, но е вредно за организма. Например, когато сме на светло нашата зеница се свива и човек се чувства прекрасно. Когато е тъмно зеницата се разширява, за да влиза повече светлина и съответно да виждаме по-добре. Докато, ако си имплантираме такъв изкуствен силиконов ирис, то и на тъмно и на светло зеницата остава с еднакъв размер и на тъмно зрението на такива хора не е много добро.

Смятате ли, че някои болести намаляват, а други прогресират в днешно време?

Заболяванията се увеличават, защото хората живеят много по-дълго, от колкото преди. Здравните грижи са много по-добри. Наример сега инфарктите се лекуват със стент и пациентите живеят дълго, но преди 30 години не беше точно така. Реално всеки един човек, ако живее достатъчно дълго, задължително ще има някакъв очен проблем. На 99% мога да кажа, че ако човек доживее до 90 години, той категорично ще има катаракта.

Имал ли сте предложения от частни клиники да практикувате офталмология при тях?

Винаги съществуват такива предложения. В София в момента има 20 очни клиники. По-малката част от тях са държавни, а по-голямата, около 15 — частни. Но според мен самостоятелна очна клиника не може да предостави възможност за комплексно лечение. Огромна част от пациентите ни са в тежко увредено общо състояние.Ако сме в малка клиника и се получи усложнение, тогава трябва да търсим друго болнично заведение. Докато в Токуда няма такъв проблем. Случвало се е опериран пациент на другия ден да направи инсулт или инфаркт,но ние веднага взимаме мерки и превеждаме пациента в съответното отделение. И поради тази причина лично аз не бих работил в малка очна клиника, въпреки че там, вероятно, е много по-спокойно от тук. От първия ми работен ден до сега съм работил само в големи болници — 12 години в Александровска болница и вече 9 години в Токуда.

Вашата съпруга също работи в Токуда. От кога се познавате?

Точно така, тя работи в Токуда дори преди мен, аз дойдох една година след нея. Познаваме се от 1985 година, от немската гимназия “Карл Либкнехт” в София, сега известна като първа немска гимназия. Завършихме, след това записахме медицина, бяхме в един курс и след като се дипломирахме, се оженихме. Имаме 2 деца — Симона на 18 години и Калоян на 14.

Те също ли ще бъдат лекари?

Симона със сигурност иска да стане лекар, дори сега се яви на изпит по билогия и за наша радост изкара пълна шестица, което е неин личен успех. Тя вероятно ще поеме по пътя на родителите си, ще бъде лекар. А какъв лекар ще бъде, времето ще покаже. За сина си не мога да кажа, той все още е много малък. Категорично няма да го притискаме да се занимава точно с медицина. Според мен на децата трябва да се дадат перспективи, да им се покаже къде и какво, а те сами да изберат.

В България ли ще учи Симона?

Да, в България, и кандидатства само в България.

А защо не в чужбина?

Защото не смятам, че в България медицинското образование е лошо. Вие виждате, че всяка година над 500 лекари заминават да работят зад граница и единици са тези, които не успяват да се справят. Даваме на Европа и на света много качествени кадри, които отиват там и започват да работят. И по тази причина дъщеря ми реши да учи в България. Също така в България записват и много чуждестранни студенти — от Германия, Италия, Гърция, Турция, Канада и много други.

Има ли перспектива в България?

Има, разбира се. За мен България има много голяма перспектива, като държава. Последните 10 години много неща се промениха и то към добро.

Какви качества не обичате в хората?

Лъжата. Някой малко да ме излъже и край, нещата между нас са приключили.

Какво харесвате в хората?

В хората харесвам всичко. Само да не лъжат – харесвам всичко друго.

Имате ли любим писател или книга?

огато човек се занимава с медицина му остава много малко време за четене на художествена литература. Имам любими филми.

Например?

Любимият ми филм е “Среднощен бяг” с Роберт Де Ниро. И друг уникален филм е “Жега” с Вал Килмър и Ал Пачино.

Имате ли любим герой от детството?

За нас детството беше следното: имаше един автобус в София, номер 64, който се движеше от центъра по булевард Черни Връх, към Витоша. Ние се качвахме номер 64, за да караме ски. Любимият ми скиор е Херман Майер. Има много добри, но… В Ногано, Херман Майер направи много страховито падане на тренировка за ски спускане. Падна със 120 км/ч на врата си. Три дни по-късно стана Олимпийски шампион в спускането, а 6 дена по-късно стана Олимпийски шампион в гигански слалом. След това падане. Това е нещо уникално. Такова падане няма в ските.

Когато срещнете Бог, какво ще му кажете?

Да ми прости.

 

Оставить комментарий