Кръст
Кръст „Монограмът на Константин“
На Светия Равноапостолен Цар Константин „ на сън се явил Христос Син Божий със знамение на небето и заповядал да се направи знаме, подобно на това в небесното видение и да се използва за защита от враговете“, разказва църковният историк ЕвсевийПамфил в своята „Книга първа за живота на блажения Цар Константин“. То имаше следният вид: на дълго, покрито със злато копие имаше напречница, образуваща с копието знака на кръста, а на него символа на спасителното име: две букви показваха името на Христа, от чиято среда излизаше буквата „Р“. Тези букви впоследствие Царят имал обичай да носи и на шлема си“.
Комбинацията от съвместени букви, известна под името монограм на Константин е съставена от първите две букви на думата Христос – “Хи” и “Ро”, – пише литургистът архимандрит Гавриил, – този Константинов монограм се среща върху монетите на Император Константин“.
Шестконечен Кръст „Руски православен“
Въпросът за причината долната напречница да е наклонена е достатъчно убедително разяснен в литургическия текст за 9-тия час на службата за Кръста Господен: „Посреде двою разбойнику мерило праведное обретеся Крест Твой: овому убо низводиму во ад тяготою хуления, другому же легчашуся от прегрешений к познанию богословия”.
За единия разбойник, низвергнат в ада от „тяготою хуления”, произнесено от него към Христа, кръстът става сякаш тази черта на везните, наклонила се надолу под тежестта на страшната тежест, другия разбойник, освободен от покаянието и думите на Спасителя: „днес ще бъдеш с Мене в рая“ (Лк. 23:43), кръстът възнася в Царството Небесно.
Тази форма на кръста се използвала от древни времена в Русия. Такъв е,например, поклонният кръст, издигнат през 1161 година от преподобна Ефросиния княгина Полоцка – той е бил шестконечен.
Шестконечният православен кръст, наред с другите е използван в Руската хералдика: на герба на Херсонската губерния, както пояснява „Руски гербовник“, е изобразен „сребърен Руски кръст“.
Символи на кръста и тяхното значение
Думата НИКА (победа) символизира победата на Христа над смъртта, Неговото възкресение.
Надписът на кръста е ICXC – Иисус Христос Царь Славы. Знакът ~, разположен над буквите, обозначава съкращение на думите.
На една рисувана миниатюра в съчиненията на гръцкия монах Анастасий Синаит (VI-VIIв.) за първи път е изобразен осемконечен кръст. Горната напречница символизира титула – табличката, на която Пилат написал: Иисус Назорей Царь Иудейский (IНЦI). Към средната напречница са били приковани ръцете. Долната наклонена напречница символизира подножието, на което са се опирали нозете на Христос. На тази напречница (особено в Русия) приписват особен символичен смисъл. Заедно с Христос били разпнати двама разбойници. Единият злословил за Исус, а другият, напротив, го спирал и говорел: „…ние сме осъдено справедливо, а Той нищо лошо не е сторил“. Благоразумният разбойник изповядал своята вина и помолил Господ да му прости за всички грехове. И Иисус му казал: „истина ти говоря, от днес ще бъдеш с Мен в рая“.
Идеята за Възкресението се внушавала от изображението на череп (главата на Адам) в основата на кръста (понякога заедно с буквите ГА). Отците на Църквата наричат Христос Новият Адам, който изкупил първородния грях – „Кровь Христа омыла грех Адама». Затова образът на Адамовата глава под кръста говори не само за неговото грехопадение и смърт, но и за неговото изкупление от Христос и възкресението.
