Хексаграмма — Шестолъчна звезда

Хексаграмът, известен днес като Звездата на Давид, има много древен произход, който не е свързан с конкретен етнос.Шестоъгълната звезда се среща изключително често в много древни култури: шумеро-акадската, вавилонската, египетската, индийската, славянската, келтската и други. Затова е неоснователно да се смята, че в Древен Израил звездата е била чисто еврейски национален или религиозен символ.

Може да се каже, че шестоъгълната звезда е един от най-древните символи използвани от човека. Най-често в него е заложена идеята за взаимодействие/взаимопроникване на двете начала, всяко от които е представено чрез един от двата триъгълника, образуващи звездата. Те могат да бъдат небесното и земното начало, мъжкото и женското, физическото и духовното. Шестоъгълната звезда е възникнала в началото на неолита, от появата на изображения на назъбени розетки със знаците на шест облака, напояващи земята. На връзката между небето и земната растителност са посветени и композиции от шест елемента, които не се променят в продължение на 8 хиляди години и преминават от един народ към друг.

Готически храм в Валенсия, Испания.

Символичното използване на триъгълника е още по-древно: още през V хилядолетие пр. н. е. в северозападното Причерноморие, в културата Триполие, древните праиндоевропейци отбелязвали с  триъгълник слабините на женските глинени фигурки, олицетворяващи богинята-майка, прародителката на всичко живо, богиня и на плодородието.Постепенно триъгълникът и изображението на ъгъл, независимо накъде е насочен върхът им, и символизиращи женското начало, започнали да се използват като орнамент върху глинени съдове. Най-широко разпространение и развитие символът достигнал през V-III хилядолетие пр. н. е. в земите на праиндоевропейскатаКопетдагска култура, в южните части на сегашна Туркмения, в тясната ивица напоявана земя между северните разклонения на хребета Копетдаг и южната граница на пустинята Каракум. Вътрешните стени на многобройните постройки, а също и великолепната като художествено изпълнение керамика са изпълнени с орнаменти от различни видове и съчетания триъгълници. Оттук триъгълникът обърнат с върха надолу попаднал в древношумерскатаписменост-пиктография, в която започнал да изобразява понятието „ жена “.

 В индо-арийската култура

В индо-арийската култура и в шумерския клинопис триъгълникът, обърнат с върха надолу започнал да олицетворява понятието „ жена “, а с върха нагоре – „ мъж “. В древен Египет двата кръстосани триъгълника станали символ на тайни знания.  Скоро след появата си в Индия хексаграмът станал символ на защита и започнали да го наричат „Печатът на Вишну “. Според поверието с този печат можело да се „ запечата “злото или бедата и да се защитиш от зли духове.

В Индия звездата била използвана още преди 5 хиляди години, дълго време преди символът да се появи в Близкия изток. Естествено, че тя нямала никакво отношение към юдаизма. Тя била почитана в Индия като символ на сексуалния съюз между Кали (триъгълник с върха надолу) и Шива (триъгълник с върха нагоре), който се смятал за пазител на живота.

В Египет и Финикия

В Египет и Финикия хексаграмът е смятан за символ на равновесието между материалното и духовното начало, между човешкото (триъгълник, обърнат надолу) и божественото (триъгълник, обърнат нагоре). Впоследствие това тълкуване се пренесло във вярванията на кабалистите исредновековните европейски окултисти.

В митологията на древните египтяни съществувало поверие за първия бого-човек Гора, който след възкресението си започнал да се нарича „Амсу “. Шестоъгълната звезда била първият знак на йероглифа „ Амсу “, а също така и йероглифът „Земята на душите “. При древните славяни този знак принадлежал на бога на плодородието Велес и се наричал „звездата на Велес “. Звездата възникнала от два преплетени триъгълника, символизиращи мъжкото (върхът на триъгълника нагоре) и женското (върхът на триъгълника надолу) начало в Природата, от чието единство се ражда всичко живо.

В иудаизъм

Шестоъгълната звезда често е наричана звезда на Давид. Съществува легенда, че този символ бил изобразен върху щитовете на неговите воини. Но най-вероятно се касае за измислица. Гершом Шолем, експерт в областта на еврейската мистика и един от основателите на Еврейския университет в Йерусалим публикувал статия скоро след като било прието решение за изобразяването на шестоъгълната звезда на националния флаг на Израел. В нея той написал: „Хексаграмът не е еврейски символ и, нещо повече, той не е символ на юдаизма”.

Шестоъгълната звезда се нарича и библейска или Витлеемска, заради образа и върху картините от средновековието и епохата на Възраждането, изобразяващи раждането на Христос във Витлеем и идването на четиримата влъхви.

Гершом Шолем твърди, че този знак започва да се ползва от евреите като собствен символ не по-рано от XII-XIV век. Тогава се е появило и наименованието му – Маген Давид. Измислица на късното средновековие е и връзката на шестоъгълната звезда с името на цар Давид и на петоъгълната с името на цар Соломон.От XV век знакът започва да се използва като заставка на еврейски издания, а до тогава се среща като декоративен елемент в украсата на синагогите. Едва през XIV-XVI век е използван за първи път в качеството на емблема от най-многочислената еврейска община в Европа — Прага.

Първото свидетелство, че тази графема е използвана като специфичен еврейски символ датира от 1354 година (по други данни – Когато император Карл IV, император на Свещената римска империя, подарил на пражките евреи привилегията да имат собствен флаг.) Флагът представлява червено платно с изображението на шестоъгълна звезда. Той получил името „флагът на Давид “. С Маген Давид бил украсен и официалния печат на общината.

В други култури

Такъв келтски кръст изразява съюза между небето и земята, между мъжкото и женското. Важно е да се отбележи и съвместното използване на свастиката и хексаграма. И в древна Гърция хексаграмът е означавал единение на двете начала – мъжкото и женското. Той е бил широко разпространен в Персия, но сред евреите се срещал като единични случаи на използване.

През XIII-XIV с този символ започнали да украсяват амулети и мезузи(свещени свитъци),а през късното Средновековие и еврейски текстове от Кабала. Но въпреки всичко, символът продължавал да има само декоративно значение. Едва в края на XVIII в. започнали да изобразяват Маген Давид върху еврейски надгробия. През XIX в. стремящите се към национално самоопределение еврейски общества започват да издигат Маген Давид като национален символ. Постепенно звездата на Давид се приема практически от всички еврейски общини, изобразява се върху синагогите, книгите, печатите, документите, различните култови и битови предмети.

С хексаграм се е подписвал поетът  Хайнрих Хайне, който има еврейски произход. Едва в тази епоха християните и мюсюлманите, широко използващи дотогава тази графема, започнали да я приемат за еврейски знак. По такъв начин се създава изкуствено и доста късно във времево отношение връзката между хексаграма и еврейството.

Шестоъгълната звезда се нарича и библейска или Витлеемска, заради образа и върху картините от средновековието и епохата на Възраждането, изобразяващи раждането на Христос във Витлеем и идването на четиримата влъхви.

През XVIII в. планетарният хексаграм вече е общоприет езотеричен символ. Например, неговите изображения се срещат в известния трактат „Тайните фигури на розенкройцерите “.

 

Оставить комментарий