ЗНАК ЛЪВ

ЗНАК ЛЪВ

Лъвът има двойнствено значение. Съчетава в себе си слънчевата и лунната символика, олицетворението на доброто и на злото. Като символ лъвът се отъждествава като жара, блясъка и силата на Слънцето по пладне, принципа на огъня, великолепието, силата и храбростта, стабилността, справедливостта, закона, военната помощ и като Царя на Животните. От друга страна, лъвът символизира жестокостта, свирепостта и животинския начин на живот. Той е символ на войнствеността и e атрибут на боговете на войната.

Като символ на майчиния инстинкт лъвицата често бива изобразявана с девствените богини на войната. Богините на Крит, Микена, Фригия, Тракия, Сирия, Ликия и Спарта са носили върху гербовете си лъвици. Тя се появява в изображенията заедно с крилатата Артемида, Кибела, Фортуна и на Горгоните, а в Индия и Тибет – като атрибут на Тара и като символ на земята и майчинството. Лъвът и инорогът символизират съперничeщите си слънчево-лунни, женско-мъжки сили. Лъвът, който убива глигана, представлява силата на Слънцето, убиващо глигана на Зимата. Изяждащите се един друг лъв и дракон символизират съюза, в който е запазена личността на двамата съюзници.

Лъвът и агнето са образ на отново придобития рай, на първоначалното единство, “Златния век“, а също така и на края на този свят, както и на всички конфликти. Слънчевият герой, който убива лъва, е богът на Слънцето, който намалява изгарящата горещина на Слънцето по пладне. Макробиус твърди, че лъвовете символизират Земята, “Майката на Боговете“.

Двойката лъвове означава “два пъти по-силен“ властелин, а също така стражата на портите, вратите и съкровищата, дори и Дървото на Живота. Често те поддържат в изображенията символа на Слънцето и олицетворяват незаспиващата бдителност и храброст. Най-древното изображение на хералдическия лъв като символ на България, което се отнася към 1294 година, е документирано в свитъка на лорд Маршал. Тронът, изграден върху лъвове, означава укрепената космическа сила.


В алхимията червеният лъв символизира мъжкия принцип (сярата), а инорогът – женския (живака). Зеленият лъв означава началото на работата на алхимика, целият трансмутиращ елексир. Двата лъва представляват стихията на Меркурий (мистичното вещество), философския живак nous.

В Китай лъвът означава мъжество, енергия, сила. Лъвът с топка – Слънцето, или Космическото Яйце, или пък дуализма в природата. Семейният мъж бива представян от лъв, който означава сила и от кон – символ на бързина; а жената – от цветя.

В будизма лъвът е защитник на закона, на мъдростта на Буда, на духовното търсене, на придвижването напред и на постиженията, храбростта, на просветения човек, който е господар сам на себе си. Понякога Буда бива изобразяван на трон, който е поставен върху лъвове. Лъвицата пък е атрибут на Тара. Рантнасамбхав язди лъв. Лъвче пък изобразява Боддхисаттва, който току-що е преминал през тайното си просвещение “инициацията“. Лъвът, изобразен с малко лъвче, което се намира под лапата му, също така е олицетворение на Буда, който управлява света, както и на състраданието. Лъвското ръмжене е символ на Буда, който безстрашно проповядва за Дхарма.

В Християнството символиката на лъва, от една страна, означава силата и мощта на Христа, Неговото царствено начало като Цар Юдейски, а от друга – способността на Христа да спаси християните от пастта на “рикащия лъв“, тоест на дявола. Смятало се е, че лъвът спи с отворени очи и затова символизира незаспиващата бдителност, духовната бдителност и стабилност. Лъвът като пазач поддържа устоите на църквата. Освен това е съществувало поверие, че лъвчетата се раждат мъртви и животът им се вдъхва от техните родители, затова лъвът е символ на Възкресението. Лъвът е емблема на свети Марк, защото неговото Евангелие подчертава царствената природа и величие на Христа. Той е емблема също така и на светите Адриан, Евтимий, Иероним, на Мария Египетска, на Павел Отшелника, на Приск и на Текла. В катакомбите се виждат изображения от историята на Данаил в бърлогата на лъвовете, която символизира спасението на неговите поданици от Господа.

В египетското изкуство лъвът олицетворява защитата и стражата. Лъвът с две глави, намиращи се на двата края на тялото му, символизира слънчевите богове на изгрева и на залеза. Двата лъва, разположени с гърбове, опряни един в друг и изобразени заедно със слънчеви дискове, означават миналото и настоящето, вчера и днес. Лъвицата е атрибут на Сехмет и на богинята Майка, като така символизира майчинството. Но, както и Сехмет, тя може да означава и възмездие. Изобразеният заедно със слънчев диск лъв олицетворява бога Слънце Ра, а с Луната – съдията на мъртвите Озирис. Тефнут е изрисуван с глава на лъв.

В гръцката митология лъвът съпровожда Теба, Артемида, Кибела, Тихе, Горгон и от време на време, Дионисий. Лъвовете са впрегнати в колесницата на Кибела и Юнона. Лъвската кожа е атрибут на Хераклий, който се бори с лъвовете (в този случай той се явява символ на смъртта) и този, който преодолява смъртта.

При римляните лъвът е слънчевия огън, царствеността, атрибут на Аполон, Херкулес и на Фортуната, която изяжда силата на смъртта, но също така и победата на човека над нея.
При евреите лъвът е олицетворение на мощта и на жестокостта. Крилатият лъв е знак на Юга, Лъвът на Юдея.

В индуизма лъвът символизира четвъртия аватар Вишну, който понякога се изрисува като получовек и полулъв – лъвът Агни. Лъвът, изобразен заедно с лъвицата, символизира шакта-шакти, където лъвът е Върховният Властелин, ритъмът, а лъвицата – силата на изказаното слово. Лъвът е стражата на Севера и атрибут на богините Деви и Дурги, както и унищожителят на демоните.
В митраизма лъвът символизира Слънцето, което означава четвърто ниво на посвещение. Кронос, изобразен с лъвска глава – това е Зон, времето, съдбата, която изяжда всичко, символът на Слънцето, олицетворяващ огъня. Лъвът заедно с бик символизира смъртта, а лъвът с елен – момента на смъртта.

При иранците това е символът на царствеността, силата на Слънцето и на светлината. В исляма лъвът дава защита срещу злото. В шумеро-семитската митология лъвът е огънят на Слънцето, висшата власт, силата, храбростта, атрибут на бога на слънцето Мардук. Богинята Инана (Иштар) – като Великата Майка бива съпровождана от две лъвици. Лъвът с клонка в лапата си или двуглавият лъв олицетворяват бога на войната Ниниба. Халдеите са изборазявали във вид на лъв бога Нергала, бога на войната и смъртта, който олицетворявал враждебния аспект на Слънцето, изпояждащо летния зной. Освен това двете лъвски глави, обърнати встрани една от друга, представлявали бога на Слънцето и на подземния свят. Лъвът е съпровождал и Великата Майка Атаргатис.

Оставить комментарий