КОСОВО НА КРЪСТОПЪТ

Повече от 20 години след военния конфликт от 1999 г. и намесата на НАТО, и 12 години от обявяването на независимост, Косово продължава да търси своята идентичност и отговори на редица въпроси, касаещи бъдещето му като самостоятелна държава.

След предсрочните парламентарните избори от 06.10.2019 г., Косово се намира в състояние на постоянна политическа турболенция, която не беше успокоена дори от появата на COVID-19. Победата на Движението за самоопределение (ДЗС) на Албин Курти с малка разлика пред най-старата косовска партия Демократическия съюз на Косово (ДСК), доведе до продължителни и напрегнати преговори между двете формации за формиране на управляваща коалиция.

Albin Kurti

Противоречията и сблъсъците помежду им бяха пренесени и във формираното по-късно правителство, което устоя на „бурите” около 100 дни, преди да му бъде гласуван вот на недоверие в парламента. Краткият управленски период на коалицията ДЗС-ДСК беше съпътстван от световната криза с COVID-19 и предизвикателствата във външната политика на страната.

Косово успя да премине относително спокойно през първите етапи на епидемията, следвайки модела на повечето европейски държави – изолация на населението и затваряне на границите. Към настоящия момент в страната има отчетени 1270 заразени от новия щам на корона вируса и 31 починали (към 10.06.2020 г.), при около 1 800 000 жители. От месец юни границите са отворени, а социално-икономическият живот постепенно се възстановява.

The monastery Valevskaya Grachanitsa

Във външнополитически план Косово продължава да се стреми към утвърждаване на своята независимост и членство в ООН, но при променени условия. Страната е призната от по-малко от половината страни членки на Световната организация, които постоянно намаляват, в следствие на успешната политика на Сърбия по убеждаване на редица малки и островни държави да денонсират акта си на по-ранно признаване на Косово. Най-голямо влияние обаче оказва новата политиката на администрацията на американския президент Тръмп на Балканите и по-конкретно в Косово. Страната изгуби безусловната подкрепа в споровете си с Белград от времената на Клинтън и Обама. За това спомогна и политиката на вече бившия премиер Курти, който въведе редица рестрикции в търговията със Сърбия, в разрез с позицията на Вашингтон.

Във вътрешен план Албин Курти се опита да стартира отдавна замисления си план за пълна съдебна проверка на предишните управления. Това доведе до обединение на всички косовски албански партии (партиите на доминиращия етнос в Косово – етническите албанци, около 90%), с изключение на ДЗС и сваляне на Курти от власт, под претекста на запазването на добри отношения със САЩ.

Avdullah Hoti

Новият кабинет, съставен от ДСК и други по-малки косовски албански партии, беше гласуван от парламента в началото на юни след редица противоречия, трудно събрана политическа подкрепа и дори намеса на Конституционния съд. Премиерът Авдулах Хоти (ДСК) се възприема като значително по-диалогична фигура от Курти и от него се очаква да рестартира редица външнополитически инициативи. В тази връзка, първите му стъпки бяха да спре действието на реципрочните мерки спрямо Сърбия на предходния кабинет и да възстанови взаимната търговия. Беше декларирано и желание за скорошно подновяване на преговорите със Сърбия.

Възстановяването на диалога Белград – Прищина се очаква да случи в началото на м. август, след провеждане на парламентарни избори в Сърбия и сформиране на ново правителство там. Очакванията на повечето анализатори са бъдещите преговори да се развиват по друг сценарий, различен от досегашния. Въпреки подкрепата на водещите държави от ЕС – Германия и Франция, Косово вече не е „галеникът на съдбата” за американската администрация.

Вашингтон рязко смени политиката по отношение на Прищина след победата на Тръмп. Основната причина за това беше явната подкрепа на Косово за Демократическата партия в САЩ, по време на изборите за президент през 2016 г. Администрацията на Тръмп, чрез неговия представител за диалога Ричард Гренел (доскорошен посланик на САЩ в Германия) показа през последната година, че картите са подредени по различен начин, вече не изцяло в полза на Прищина. Все по-често се споменава, че прекрояването на границите и размяната на територии между Косово и Сърбия е най-реалистичният вариант за разрешаване на 20 годишния спор. Твърденията постоянно се отхвърлят от ЕС, но за всички на терен запознати с „политическите игри” е повече от ясно, че Вашингтон има последната дума при разрешаването на проблема.

За Прищина няма особен напредък и в преговорите с ЕС – както за отпадане на визовите ограничения, така и за бъдещо приобщаване към съюза. Негативно влияят и новите предизвикателства пред страните от ЕС, които се сблъскват със сериозните последствия от епидемията от корона вируса. Според анализаторите социално-икономическите проблеми в Европа ще принудят страните членки да преосмислят бъдещето на Съюза и да ограничат или и максимално да отложат процеса на разширяване за страните от Западните Балкани.

Във вътрешен план Косово продължава да бъде разкъсвана от социално-икономически проблеми. Икономиката на страната е почти изцяло зависима от външни финансова помощ и заеми. Според официалната статистика безработицата варира около 30%, но в действителност особено след епидемията от корона вирус, тя засяга над 60% от трудоспособното население. Допълнително почти всички косовски граждани разчитат на финансова помощ от свои роднини в чужбина (счита се, че над 500 000 косовски албанци живеят и работят в чужбина, най-вече в Швейцария, Германия, Италия, САЩ и др.).

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Радостта от обявената през 2008 г. независимост на Косово и илюзиите за бърз социално икономически напредък, постепенно отстъпват пред суровата житейска реалност. През последните години страната търпи постоянни неуспехи в опитите си да утвърди независимостта си в световен мащаб и да стане член на ООН и други големи  международни организации.

Напрежението в отношенията с Вашингтон се отразява негативно на външнополитическите цели на страната. Предстоящото възстановяване на преговорите със Сърбия не вещае постигането на резултати, търсени и искани от косовския политически елит, без пълната подкрепа на американската администрация. Същевременно стара Европа е вглъбена в своите проблеми, след епидемията от COVID-19, което не предполага скорошно възстановяване на процеса на разширяване и сближаваше със страните от Западните Балкани.

Незатихващите социално-икономически проблеми и липсата на европейска перспектива, от своя страна, обезсърчават косовските граждани, които виждат като единствено бъдеще напускането на родината и търсене на нов живот на Запад.

Daniel_Nunev
Author: Daniel Nunev

Оставить комментарий