Федор Михайлович Достоевский

Федор Михайлович Достоевский

Творчеството на този велик писател е наложило съществен отпечатък върху световната култура и руската литература. Всеки читател възприема по своему неговите произведения, но това не пречи те да се ценят високо в нашата страна и зад граница. Достоевски е дълбоко вярващ човек и като такъв той се опитва да донесе до читателя дълбокия смисъл на морала и нравствеността, призовавайки хората към честност, справедливост и добро. Неговият начин да „дръпне“ най-добрите струни на човешката душа не винаги е стандартен, но винаги е ефективен и носи положителен резултат.

“Надо любить жизнь больше, чем смысл жизни.”

Фьодор Михайлович Достоевски е известен руски писател, философ и мислител. Роден е в Москва през октомври 1821 година в заможно семейство.

Бащата на писателя – Михаил Андреевич Достоевски, състоятелен дворянин и помещик, бил лекар, завършил Московската медицинско-хирургична академия.  Продължително време работил в Мариинската болница. Лекарската  практика му носела добри доходи, които му позволили да купи Село Даровое в Тулска губерния. За съжаление той имал вреден навик – пристрастие към алкохола. Под негово въздействие бащата на писателя се отнасял много лошо към своите крепостни, наказвал ги и ги обиждал. Това била и причината за неговата смърт – през 1839 година собствените му крепостни селяни го убили.

Майката на писателя  Мария Фьодоровна Достоевска ( моминско име — Нечаева) била родена в заможно търговско семейство. Но след войната семейството и обедняло и практически загубило цялото си имущество. 19-годишното момиче омъжили за Михаил Достоевски – бащата на писателя. Фьодор Достоевски си спомнял майка си с обич и топлота: тя била добра стопанка и любяща майка. Имала 8 деца – 4 момчета и 4 момичета. Писателят бил второто по ред дете в семейството.  По-големият брат на Достоевски, Михаил, също станал писател. Достоевски имал топли родствени отношения с братята и сестрите си. Майката на писателя починала рано, когато момчето било едва на 16 години. Тя си отишла от разпространената по онова време охтика (туберкулоза).

След смъртта на майката бащата изпратил двамата най-големи синове (Михаил и Фьодор) в пансион в Санкт-Петербург. В Петербург Фьодор  учил в Главното инжинерно училище от 17-годишна възраст. През 1842 година, завършвайки училище, писателят получава звание инженер-подпоручик и е изпратен на военна служба. Още от юношеските си години Фьодор се увличал от литература, история и философия. Както и по-големият му брат, той уважавал творчеството на великия руски писател А. С. Пушкин, редовно посещавал литературния кръжок на Белински, където общувал с писателите и поетите на своето време.

Во всем есть черта, за которую перейти опасно; ибо, раз переступив, воротиться назад невозможно.

През 1844 година Достоевски излязъл в оставка и написал своята първа съдържателна повест „Бедни хора“. Това произведение получило най-висока оценка в отечествената и световна литература. Благосклонно се отнесли към него даже критиците на руското общество.

1849 година станала преломна за писателя. Той бил арестуван заедно със свои съобщници за участие в социалистически заговор срещу правителството (делото „Петрашевски“). Дълго време (8 месеца) бил подследствен, след това бил съден от военен съд и осъден на разстрел. Обаче присъдата не била изпълнена и писателят останал жив.Като наказание за стореното бил лишен от дворянско звание, от всички чинове и имущество и бил изпратен в Сибир на каторга за 4 години. Това било тежко време за него. След изтичане на наказанието трябвало да стане обикновен войник. Гражданските му права били запазени и това не било случайно: император Николай I оценил по достойнство таланта на младия писател; при други обстоятелства политическите заговорници били осъждани на смърт.

Достоевски излежавал своето наказание в Сибир (Омск), а през 1854 година бил изпратен в Семипалатинск като редови войник. Само след година го повишили до унтер-офицер, а през 1856 година отново станал офицер, по времето на император Александър II.

Очень немного требуется, чтобы уничтожить человека: стоит лишь убедить его в том, что дело, которым он занимается, никому не нужно.

Достоевски имал здравословни проблеми-той цял живот страдал от епилепсия, която в миналото наричали „свещена (падаща) болест“. За първи път болестта му се проявила, когато бил на каторга. Заради това той бил изпратен в оставка и се върнал в Петербург. Сега имал достатъчно време, за да се заеме сериозно с литература.

По-големият брат на Достоевски, Михаил, започнал да издава собствено литературно списание „Време“ през 1861 година. В това списание писателят за първи път  публикувал романа си „Унижените и оскърбените“, който обществото приело с разбиране и съчувствие. Малко по-късно излязло и друго негово произведение – „Записки от мъртвия дом“, в което авторът под измислено име разказвал за своя живот и за живота на хората, излежаващи наказание на каторга. Това произведение прочела цяла Русия и оценила по достойнство това, което се криело между редовете. Списание „Време“ било спряно след 3 години, но братята започнали да издават друго – „Епоха“. От страниците на тези списания светът за първи път узнал за такива  прекрасни произведения като „Записки от подземието“,„Зимни бележки за летни впечатления” и много други.

През 1866 година починал Михаил, братът на писателя. За Фьодор това бил истински удар, тъй като те имали много близка братска връзка.  В този период Достоевски пишел своя най-известен роман, който и днес е негова визитна картичка – „Престъпление и наказание“. Малко по-късно, през 1868 година, излязло друго негово произведение „Идиот“, а през 1870 година излязъл и романът му „Бесове“. Въпреки че в тези произведения писателят има много жестоко отношение към обществото, същото това общество приема и трите му романа.

По-късно, през 1876 година, Достоевски започнал да издава собствено списание – „Дневник на писателя“, което само за година придобило голяма популярност (в него се печатали множество очерци, файлетони и бележки и имало малък тираж – само 8 хиляди екземпляра).

 

Оставить комментарий