Божествения Бик

Към днешна дата най-старото упоменаване на това величествено животно може да се намери в скалните рисунки (петроглифи) от епохата на късния палеолит (преди 36-30 хиляди години) в пещерата Шовет, в южната част на Франция. Заедно с носорози, пещерни лъвове, мечки и коне, в тази древна пещера има изображения на бикове и бизони.

Не искам да навлизам в мистицизъм и спекулации в тази статия, а ще се уповавам само на доказани исторически факти под формата на артефакти, за да разбера защо при шумерите бикът  — е свещено животно, откъде в хората се появява култа към Златния телец и защо по-голямата част от човечеството в съвременния 21-ви век очакваше настъпването на годината на Металния Бик по китайския календар.

Скални рисунки в пещерата Шовет (преди 36-30 хиляди години)

Нека започнем с най-древната човешка цивилизация…

Шумерската цивилизация или Богът Бик в Месопотамия (28-20 век преди новата ера)

Шумерската цивилизация била основана на религиозно учение чрез създаването от Бога-Творец Ану на града на Боговете (Небе) и първите негови жители – Енлил и Нинлил. Нанна (на акадски – Син, той е Луна) бил един от най-почитаните и най-любимите богове в Месопотамия. Той бил заченат без брачна церемония от Енлил и Нинлил, и в резултат на този неправилен съюз, Бог Ану ги изгонил от Града на Боговете в Преизподнята. По пътя към подземния свят те раждат три бога, които остават в Преизподнята – това са Нергал, Намтар и Нинурта, а тримата – Енлил, Нинлил и първородният им син Нанна отиват на Небето. И този образ на размяна или изкупление на Нанна с другите деца на Енлил и Нинлил е много важен за Месопотамия и за човечеството като цяло.

Изображение «лунного бога» в ладье на раннединастической печати. Берлинский музей, VA 2952. (D. Collon. Moon, Boats and Battle // Sumerian Gods and their Representations. – Groningen, 1997. – P. 15, fig. 2)
 

Богът Нанна – това е олицетворение на Луната, наименуват го „Отец Нанна“, „Владика, увенчан с короната на сиянието“, „Повелител на Боговете“. Той ражда сина си Шамаш (Слънце), и затова в религията на шумерите Небе (Ану) и Луна (Нанна) са по-високо от Слънце (Шамаш).

Изображение бога Сина (с полумесяцем на рогатом головном уборе) на аккадской цилиндрической печати, найденной в погребении в Ниппуре. (D. Collon. Moon, Boats and Battle // Sumerian Gods and their Representations. – Groningen, 1997. — P. 15, fig. 1). 

Но да се върнем към Бика. Бог Нанна се изобразява на всички печати, скрижали и монументи в древна Месопотамия с тънък месец на короната. Образът на бог Нанна, съдейки по описанията на клинописните текстове, това е „силен бик с лазурна брада“. Така и в шумерските култове, Нанна е покровителя на скотовете. Съществува химн-приказка „Пътешествието на Нанна в Нипур“, когато лодката с първите плодове (скот, масло и мляко) отпътува от Ура към Нипур. Плувайки нагоре по течението, Нанна снабдява всички шумерски градове и принася на своят бащата Енлил обилни дарове, които да раздаде на всички жители на Небето. Нанна също така донесъл масло, защото маслобойната работа (приготвянето на масло) – също било дар от Нанна. Когато шумерите яли масло винаги си спомняли за Нанна.

Голова быка с бородой из ляпис-лазурита (2550-2400 до Р.Х.) (фрагмент лиры из раннединастического некрополя Ура). Музей археологии и антропологии Пенсильванского университета.

По-късно, владетелите на Шумерите, считайки себе си за синове на боговете използвали атрибутиката на бог Нанна за да визуализират своето величие. Колкото повече рога имали на короната, толкова по-влиятелен бил владетеля.

Стела Нарамсуэна, на которой он предстает победителем луллубеев с гор Загроса. Известняк, ок. 2250 г. до н.э. Хранится в Лувре, Париж, Франция.
 
Гильгамеш в окружении быкоподобных людей поддерживает крылатый диск — символ ассирийского бога Ашшура

Интересен факт:

Най-известната компания в хранителната индустрия Nestle, пускат на пазара детска млечна смес под името Nan, която допринася на компанията огромни приходи още от 1962 г. Възможно е, собствениците на компанията да са увлечени от култа на Месопотамия и наименували своя продукт в чест на бог Нанна, за да покровителства техния успех. И действително, капиталът на Nestle днес съставлява 300 млрд. долара, а Nan нахранва със своето мляко милиони кърмачета по света.

Божествените Бикове в Древен Египет  (9000 г. пр.н.е.)

Почитането на божествения бик Апис възниква в Първата династия и центъра на неговия култ бил град Мемфис. Апис бил считан за душата на върховния бог на град Мемфис – Птаха. По бронзовите статуи на Апис, останали до наши дни, се вижда че между рогата често е поставян слънчев диск. Апис също така бил смятан за оракул на Птаха.

Живото въплъщение на Апис бил черния бик с отличителни бели петна по тялото. Херодот описвал Апис така: „Той е черен, на челото му има бял квадрат, на гърба изображение на орел, под езика – бръмбар“. Египтяните вярвали, че ритуалният бяг на бика-Апис оплодотворявал полята. Кравата, която родила Апис също се почитала и била гледана в специални помещения. Смъртта на бика Апис, се считала за голямо нещастие. Умрелият Апис бил балсамиран и погребан по специален ритуал в специалната гробница Серапеум близо до Мемфис.

Серапеум в Мемфис (Египет)

С култа Апис е свързано едно от най-сензационните открития на XIX в. в египетската история. Френският египтолог Огюст Мариет бил изпратен в Египет за да придобие коптски ръкописи в манастирите там. За да получи достъп до ръкописите в хранилищата на манастирите, било необходимо да получи подкрепата на коптския патриарх, макар че той се отнесъл доста недоверчиво към младия френски учен. Разполагайки с пари за закупуването на ръкописите и жаден за работа, Мариет на своя глава и риск започнал да прави разкопки. Той си спомнил описания от Страбон сфинкс, намиращ се в мемфиския Серапеум,  провел археологическо проучване и се натъкнал на некропола на Апис – Серапеум. Предприетите по-късно разкопки със средства на френското правителство довели до откритието на целия Серапеум – там били открити погребани 64 бика, множество стели и различни паметници.

Мемфиският Серапеум представлява грандиозно подземно съоръжение с огромни каменни саркофази за биковете мумии. На специални стели са указани датите на: раждане, „встъпване в длъжност“ на Апис и смъртта с точност до един ден царстване на фараоните.  Трябва да се подчертае, че преданието за продължителността на живот на Апис е 25 години, и че след това е бил удавен не се потвърждава от паметниците – в Серапеумът са открити погребенията на Аписи, които са живели много по-дълго. Най-древното погребение на Апис в мемфиския Серапеум се смята, че е било по времето на Аменхотеп III, а най-скорошното предшествало началото на Новата Ера (1069 г. пр. н.е.). Култът Апис бил разпространен в цял Египет, а след това продължил и при персийските царе (Дарий I, 522-486 г. пр.н.е.), и даже при римските императори. Сведения за култа Апис ни дават античните автори Херодот, Страбон, Елиан и Диодор.

Интереснен факт: През 1923 година, в Дания професора по фармакология Ханс Кристиан Хагедорн основал лаборатория за инсулин под названието Нордиск (Novo Nordisk). Той провеждал клинически изследвания на болни от диабет пациенти, с все още иновативния тогава препарат Инсулин, който получавали чрез метода на отделяне от панкреаса на умъртвени бикове. Вероятно от там произлязъл логотипа на компанията – Синият Апис. Но по-вероятно, професор Хагедорн да е знаел за култа на древните египтяни и искал да увековечи своето име заедно с божеството. Днес, основаната от него компания е лидер в сферата на клиничните изследвания като производител на лекарства за диабет, затлъстяване, хемофилия и болест на щитовидната жлеза. В нея работят 43 хиляди служителя в 80 филиала на компанията и доставят своята продукция до 170 страни.

Култът „Златен телец“ в древното Юдейско Царство

За съществуването на култа „Златен телец“ ние научаваме от текстовете на Свещеното Писание. Реалните артефакти към момента са слабо потвърдени, тъй като до днешния ден на територията на древното Царство в съвременния Израел все още се водят разкопки. През 2020 г. професорът по археология в Еврейския университет в Йерусалим, Йозеф Гарфинкел, завършил изследването си върху древни глинени статуи с възраст около три хиляди години, намерени преди няколко години по време на разкопки в Хирбет-Кейафе и Тел-Моце. Той потвърждава, че на тях е изобразен библейския бог Яхве. В статия на научно-популярното списание Biblical Archeology Review професора доказва, че в Библията тогава точно било написано, че изобразяването на Бог било забранено, и според мнението на Гарфинкел някои хора правели подобни фигурки и тайно им се покланяли. Неговите колеги Кисилевиц и Липшиц утвърждават, че върху намерените глинени човешки глави не е изобразено никое божество, защото на статуите нямало никакви символи или атрибути като рога или полумесеци (в Близкия Изток тези знаци, като правило се отнасят към нещо божествено), потвърждаващи този факт. Затова за момента ние ще се ръководим само от хипотези или просто ще вярваме на написаното.

Артефакти от разкопки в Хирбет-Кейафе и Тел-Моце

Думата עגל – млад бик. Първото упоменаване за него в Библията срещаме в Книгата Изход, Глава 32. Отчаяни докато чакат връщането на Моисей от планината Синай, народа се събира и моли Аарон да им направи бог, на когото могат да се покланят. Аарон заповядва да съберат злато и от него прави телец. Когато се връща Моисей унищожава идола и заповядва на левитите (свещениците) да убият виновните. Този сюжет се повтаря в няколко други форми във Второзаконие 9:13-21.

Никола Пусен «Поклонение пред Златния Телец»

Третото упоменаване на златния телец  е в Трета Книга Царства 12:28 – Царят на Израил Йеровоам, след смъртта на Цар Соломон и изградената та монархия, създава свое Израелско Царство  и провежда религиозна реформа. И като връх на това той заповядва да се изработят статуи на телци и ги полага на границата с Юдейското Царство, в Дан и във Вефил, при което Йеровоам лично извършвал жертвоприношенията.

Последното съществено споменаване на култа „златен телец“ е в книгата на пророк Осия, където става дума за изработване на статуи от злато и сребро и принесените им жертвоприношения. Както става ясно в Глава 13:2, тези статуи имат формата на бикове.

Най-интересния въпрос е, кого или какво олицетворява този телец? Има най-различни предположения за това. Някои авторитетни еврейски учени считат, че телеца – това е Моисей. Основания за тази хипотеза се явяват в това, че телеца бил отлят от злато заради отсъствието на самия Моисей. Освен това, рогата на Моисей в Книгата Изход 34:29-30 — «лицето му започнало да сияе с лъчи» — според значението с קרנים — рога, или лъчи е от светлина наподобаващи рога-лъчи, също могат да послужат като аргумент «за».

Другата версия е, че  телеца, това е самият Яхве. Яхве често бил наричан abbir («мощ», см. Битие 49:24) — думата-омограф אביר — бик. От контекста на Изход 34 и Трета Книга Царства 12:28 се подразбира, че бика е символ именно на Бога Яхве. В основата на тази хипотеза е предположението, че телеца – това е животно, на което седи или стои Яхве. В иконографиите на древния Близък Изток боговете често стоят върху бикове.

Култът за бика в другите религии

Ритуалните композиции на няколко черепа на бикове, намерени в могилата Синташта (Южен Урал, Челябинска област и Северен Казахстан 2200-1600 г. пр.н.е.), в които са открити и други черти, близки до индоевропейската митология. Именно като символ на смъртта и възраждането, бикът се явявал централна фигура в култа Митра, дозороастрийската иранска религия. На ритуални свещени празници в чест на Бога Слънце — Митра принасяли в жертва бикът, чиято кръв и семе символизирали източник на пролетния разцвет и живот.

В Древен Рим по време на обряда за жертвоприношение на бика Тавроболий, а този който посвещавали обливали с кръвта на бика, символизирайки извора на Живот. Рогата на бика – знак на непълната луна, огромното му тяло — подкрепа на света в ислямските и ведическите традиции, обилното му семе се подхранвало от Луната в иранската митология.

Бикове от Иран

Бръмченето, тропането с крака и клатенето на рогата му винаги били свързани с гръмотевици и земетресения, особено в Крит, домът на Минотавъра.

Минотавър от остров Крит

В Индия главата на светата аскетска секта Джайна е представен в образа на златен бик. Ведическия бог LLbiphH – слънчев бик.
Бикът в митологията изпълнявал ролята на противник на митическите герои: Сканда, убиващият духа на бивола в «Махабхарата»; Валин, убивающият бивола Дундубхи в «Рамаяна». 
Древния бог Митра (митраизм) се изобразява като юноша, убиващ бика (Средиземноморие, Франция, Германия, Англия). Над съзвездието Телец се намира съзвездие Персей, чието изображение съответства на облика на Митра.

Следва продължение ….

Оставить комментарий