Интервю с професор по геополитика и енергетика г-н Желко Йович

Интервю: Евгения Стайловская Снимки: Пейо Пеев Allure Artstudio

„Княз Михайло иска обединение с България, в контекста на съществуването на тесни връзки и период на ползотворно сътрудничество между сърби и българи… За тази положителна страна от нашата обща история, имаме паметници на Васил Левски и Георги Раковски в Белград, както и паметник на нашия княз Михаил в един от софийските паркове. Те не са тук случайно. Българите започват своята борба за национално освобождение, духовно освобождение, от сръбските земи и с помощта на сърбите. Първата българска легия е сформирана през 1862 г. в Белград под покровителството на нашия княз Михаил, който е родоначалникът на великата идея – обединението на Сърбия и България. Той беше подкрепен и от Наполеон III и много теоретици смятат, че тя щеше да се осъществи, ако не беше убийството на княз Михаил през 1868 г.“

Защо избрахте да станете политолог? Защо поискахте да задълбочите Вашите интереси в темата „екологична и енергетична“ сигурност?

• Именно широчината, която в научен смисъл обхваща политологията /от която по обхват по–широко е само богословието/, а особено международните отношения, определи цялата ми любов към историята, философията, социологията и още към някои интересни научни области, да бъде короновано постъпването във факултета на политическите науки и да започна своя път към титлата на политолога, а след това и да получа степените магистър и доктор на политическите науки. Чрез по късното изучаване, със сублимацията на изученото и откриването на новите хоризонти, като се фокусирах на геополитиката и геостратегията, особено се определих за „енергетичната и екологичната“ сигурност. За съжаление се оказах прав, защото още преди повече от 20 години разбрах важността на енергентите по националната сигурност на държавата, както и величината на екологичния проблем и на съвремената екологична криза, в която живеем.

• Можем ли да спасим планетата ни от екологична катастрофа и как?
• Човекът някога се е плашил от природата и я е уважавал, и в този период е живял в съгласие с нея. Днес, когато считаме, че сме най-умни и, че овладяхме с тази същата природа, степентта на нейното девастиране е поразяваща, както и преценките в какво направление вървят нещата. Покрай всички прилагащи се мерки, ако смятаме да запазим планетата и за другите поколения, освен основното и пряко нужно единство трябва ясно дефинирана общата позиция какво да се прави и последователното прилагане на съгласуваните мерки. Най-важният фактор е възпитанието на младите хора. От семейството, през основното и средното училище и до факултета, трябва интензивно да се работи върху ограмотяването на нашите деца, на тяхното познание как да живеят с природата в партньорско отношение, как да дадем шанс на природата да ни пощади, защото на края тя е тази, която решава нашата по-нататъшна съдба. Една голяма ерупция на вулкан, някоя друга глобална природна катастрофа, продължаването на климатичните промени, които потенциално биха могли да се радикализират, в голяма степен могат да променят съдбата на човечеството и дори да доведат до неговото пълно унищожаване. Но с всеотдаен  труд, вярата в по-добро и по-щастливо бъдеще, с всекидневното учене и с посветено прилагане на наученото, може да се стигне до екологично приемливо живеене на хората на планетата, до мирно и функционално съжителство на човека и природата.

• Как разбирате израза „социална справедливост“ и съществува ли нещо подобно? С какви качества и умения може човек да успее в този живот?
• Днес за социалната справедливост много повече се говори, отколкото тя наистина същестува в нашето общество. Това е, преди всичко, продукт на модерния живот, чиято главна характеристика е станала материалната страна. Естествено, не мога да бъда необективен и да настоявам, че може да се живее така, както свикнахме, без пари и без тази материалната страна, но е проблем, че тази страна получава приоритетното измерение. Ние малко/рядко мислим един за друг, егоизмът стана далече по-изразен и по-агресивен в нашия живот, и това задължително ще доведе до отчуждаването и отдалечаването на хората едни от други. Ние тук, на нашите хубави Балкани, все още имаме възможността искрено да се смеем, да се шегуваме, но и да плачем и да показваме дузина емоции, които са малко позабравени и деградирали в някои много развити поднебесни пространства на модерния свят. Рецептата за добър и спокоен живот, по мои възгледи и принципи е добрината, любовта, посветеният и всеотдаен труд, и най-важното – семейството. То би трябвало да бъде и нашата котва, когато морето е прекалено бурно, а и наш вятър, когато е необходимо с пълна сила да вървим през живота.

• Православен християнин ли сте? Може ли политик да бъде религиозен, това не противоречи ли на заповедта „Не лъжесвидетелствай“?
• С Вашия въпрос Вие току що изказахте мнение, че политикът не може да бъде морален човек. Ще Ви напомня, че още от антични времена, времената на Платон и Аристотел, политиката е била тази, която е дефинирала чрез общия интерес, интереса на обществото, към което се е гледало чрез достойнството. Да, ние днес сме свидетели, че чрез сферата на политиката на планетата се провличат много отрицателни явления и образци, че с нея се свързват корупцията, насилието, авторитарността. Но, всъщност, всеки от нас е ковач на своето щастие. Всеки от нас живее своя живот по свои мерки и стандарти. Оттам, аз твърдо вярвам не само, че е възможно, но и че е пряко нужно, модерният политик да бъде дълбоко религиозен, или поне дълбоко морален човек, за да може със своя личен пример да покаже на останалите на къде и как да вървят. Без тази вяра и надежда, ако беше възможно, аз нямаше да бъда това, което съм, нито да вярвам в пътя по който вървя.
• Може ли жена да успее в политиката и в управлението на дадена държава? По природа ли жените сме доста по-емоционални от мъжете и „трябва“ ли да се подчиняваме на тях?
• Аз, преди всичко, безкрайно обичам и уважавам моята майка, моята сестра и моята съпруга, както и всички други жени, които наистина смятам за по-ценната част от обществото, на които се възхищавам поради специфичната сила и имено тази емоция, която носят в себе си и която, за разлика от частта на мъжете, не се срамуват да покажат. Модерният живот роди еманципацията на жената, с изключение на някои части по света, където по религиозни или културологично-традиционни причини жената и днес е смятана за по-низкото същество. Тази еманципация показа, че жената която е останала дама, която е гръбначен стълб на семейството и стълб на обществото, е наистина способна да се заеме/за започне борба и с най-тежките държавни дела, и да води държавата и самата войска с поне същите, ако не и с по-големи ентусиазъм и сила по отношение на мъжкия пол. В този смисъл, аз съм голям противник на онези, които желаят жените да са им подчинени. Своето място в обществото ние не би трябвало да заслужим чрез силата на мускулите, поради пола или друга физическа характеристика, а с мъдростта, с която разполагаме и способностите и достойнствата, които имаме.

• На какви основни жизнени правила научихте Вашите синове?
• Имено на това, за което вече говорих. Да бъдат добри хора, да обичат и да защитават своята страна и своя народ, същевременно обичайки и прегръщайки всички хора по света, без разлика на цвета на кожата, националността или религията. Да се учат, и с всеотдаен и честен труд, с вярата в Бога, да градят своето място под слънцето.
• Има ли щастие в парите и какво е щастието за Вас?
• Частично вече Ви отговорих на този въпрос, споменавайки, че в модерното  общество не може да се живее по онзи начин по който бяхме свикнали, без да се разполага с достатъчно количество пари. Същината е само в разбирането, че във всичко, включително и в отношението към парите е необходима мярка. Следователно, трябва да се знае къде е границата. За мен щастие е това, че мога без угризения на съвестта да стоя мирно пред своите родители, осъзнавайки, че те никога няма да почувстват срам заради мен и моите дела, а напротив – само гордост. За мен щастието е това, че сме здрави, че със своята работа допринасям за напредъка и нормалния живот на своето семейство, че съм обкръжен със семейството си, приятели и хора, които мислят като мен. Всичко останало е надграждане.

• Кое качество цените в хората и кое мразите?
• Мисля, че и на този въпрос Ви дадох достатъчно ясен отговор… За да уважавам някого, той/тя трябва да има широко сърце, трябва да бъде трудолюбив, искрен и отворен. Никого не мразя, но отбягвам компанията на саможивите хора, които сами на себе си са център на света, които са безделници и лъжци.
• Кое можете да простите на човека, а кое не?
• Бог ни учи да прощаваме всичко и на всеки. Разбира се, никой не е идеален, включвайки и мен, но се старая колкото и да съм сърдит /а умея да бъда такъв, предвид моя изразен темперамент/, на края да простя.
• Има ли историческа личност която Ви вдъхновява?
• Има много големци, както от нашата сръбска история, така и от световната, които по своите дела са дали пример в различни области, от които аз често взимам и идеи, и сила.
• Имате ли все още несбъдната мечта?
• Всичкото, което досега направих и постигнах, е защото не съм спирал да мечтая. Човекът без мечти и сънища до никъде няма да стигне. Но, условието за осъществяване на сънищата е тъкмо онова, което многократно съм подчертавал, всеотдаен и планов труд, и себеотрицанието.

• Коя е Вашата любима книга и коя книга ще препоръчате на мен и моите читатели?
• Моята любима книга от детските и училищните дни е „Хайдук Станко“, която говори за тежките времена, в които моят народ се е борил за свободата, в които и в най-тежките мигове най-важна е била любовта, силата на духа, вярата в Бога, човешката добрина и честността. Много обичам и книгата на нашия Нобелов лауреат Иво Андрич „Мост на Дрина“, от която също може много да се научи за нашия балкански манталитет и за достойнствата и маниерите, присъщи на човека. На Вас препоръчвам и двете книги, а, разбира се, че в своята студентска кариера най-много се наслаждавах на книгите на Хенри Кисинджър, Збигнев Бжежински, Пол Кенеди, Самюел Хънтингтън и други големци на геополитическата и геостратегическата мисъл и наука за международни отношения. Впредвид факта, че в своя живот, със своите идеи и начин на мислене те в голяма степен са влияели на външните политики на великите сили, препоръчвам ги и тях на Вас, защото и днес те могат да дадат отговори на многобройните актуални въпроси.
• Когато срещнете Бог, какво ще му кажете?
• Ще го помоля както на всеки грешник, така и на мен да ми прости земните ми грехове, а преди всичко – това, че не съм имал силата да бъда още по-добър и по-храбър.